Първа част на резултатите от национално-представително проучване на обществените нагласи, страхове и реакции по отношение на насилието над деца и между деца в България, проведено по инициатива на Фондация „Лъчезар Цоцорков”
Проучването е проведено от социологическа агенция Естат в периода 26 февруари – 6 март 2025 г., с извадка от 1006 български граждани на възраст между 25 и 64 години.
Изследването, проведено по инициатива на Фондация „Лъчезар Цоцорков“, е част от подхода на работа на фондацията в направление “Закрила на деца”, където фокуса е поставен върху деца в правосъдната система. Екипът на фондацията се стреми да изследва в дълбочина темите, по които работи и за които фондацията дарява средства. В този смисъл настоящото изследване не е насочено единствено към събиране на данни; неговата цел е да улови нагласите на българското общество по важния и чувствителен въпрос за насилието над и между деца, като постигне по-дълбоко разбиране за обществените възприятия и интуитивни реакции – онези спонтанни отговори, които често разкриват много за нивото на осъзнатост на обществото по дадена тема. В основата си, това изследване търси отговор на въпроса как възприемаме и разбираме насилието, за да можем по-ефективно да изграждаме по-безопасна среда за развитие на децата си и да реагираме на неговите последствия.
Първата част на резултатите касае феномена на общественото мълчание – разговори вкъщи, но търсене на помощ няма. Оказва се, че само 1 от 10 родители подава сигнал, когато детето му стане жертва на насилие. А ако самото дете прояви агресия – този процент пада до едва 3%. Най-честата реакция? Мълчание. В над една трета от случаите дори не се води разговор с пострадалото дете. В същото време 75% от анкетираните смятат насилието между и над деца за сериозен обществен проблем. Но макар и да го разпознаваме, ние все още не говорим достатъчно за него – нито у дома, нито извън дома си.
Защо е така?
Според изследването, основните причини за детската агресия са добре разпознати – насилие в семейството, липса на родителски контрол и негативно влияние от връстници. Но едва 23% свързват проблема с бедността – въпреки че социалната среда е ключов фактор.
„Време е да спрем да питаме чия е вината и да започнем да питаме как можем да помогнем“, казва Мариета Гечева от фондацията. Екипът на фондацията, както в програма “Закрила на деца”, така и в програма “Образование”, подчертава нуждата от развитие на социално-емоционални умения при децата – като състрадание, емпатия и умение за общуване в противовес на призивите за агресивни действия, завист и доминиране, които за съжаление толкова често виждаме в социалните мрежи като модели на поведение сред децата.
„Да научим децата на състрадание започва с нашата смелост да говорим.“
Истината е, че промяната започва с нас – възрастните. Всеки от нас има роля: родител, учител, приятел, дори просто съсед. Да поговорим с децата. Да ги слушаме. Да не пренебрегваме сигналите. И най-вече – да не се страхуваме и да не се срамуваме да потърсим помощ, когато нещо не е наред.
Какво казват хората?
Според данните 75% от българите определят насилието над деца като водещ обществен проблем, а още 20% го поставят сред най-сериозните предизвикателства на нашето време. Повечето анкетирани виждат в него пряк път към престъпност и социална несигурност – 71% свързват насилието с нарастваща престъпност, а 58% – със създаване на рискова среда за всички деца
Повече от половината анкетирани родители (59%) споделят, че детето им е било жертва на насилие, а 63% признават, че детето им е проявявало насилие – независимо дали спрямо друго дете, възрастен или дори животно. Въпреки тези данни, темата остава обвита в срам и мълчание.
„Тревожна е тенденция в отношението към децата, които упражняват насилие. Повечето родители избират да не търсят подкрепа от институции или други възрастни. Проблемът остава затворен в семейството. Всяко семейство го преживява индивидуално, но ефектът от него е обществен, колективен.” споделя Мариета Гечева, Програмен директор „Закрила на деца“, Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Въпреки разпознатата тежест, обществото все още реагира мълчаливо и с колебание. Само 11% от родителите подават сигнал, когато детето им е било жертва. А когато самото дете е проявило насилие – този дял пада до едва 3%. Разговорите с детето не са гарантирани: 38% от родителите изобщо не разговарят с пострадалото си дете след инцидент.
Причините: познати, но недоосмислени
Обществото е в състояние да посочи водещите причини за детската агресия. Почти 80% я свързват с насилие в семейството и липса на родителски контрол, а 65% – с негативно влияние от връстниците. Липсата на емоционална подкрепа и разбиране се разпознава като причина от близо 47%. Въпреки това системни фактори като бедността се пренебрегват – едва 23% я посочват като основна причина, което разкрива липса на разбиране как влияе социално-икономическата среда върху децата.
Време за промяна: от вина към поемане на отговорност и действие
Фондация „Лъчезар Цоцорков“ насочва усилията си към промяна във възприятието за насилието – от търсене на виновен към изграждане на култура на споделена отговорност, защото “ако позволим насилието между децата да се разпространява, рискуваме да отглеждаме поколение, откъснато от българските ценности – на взаимопомощ и добросъседство, принадлежност към общността и отговорност към другите”, добавя Йоана Маринова, Изпълнителен директор, фондация Лъчезар Цоцорков”.
Всяко дете носи своята история – и понякога тя е белязана не само от видими, но и от невидими форми на насилие: емоционално пренебрегване, всяване на страх, изолация. Затова всеки възрастен – родител, учител, социален работник, полицай – има своята собствена роля в предотвратяването и прекъсването на този цикъл, а заедно като общество (граждани и държавни институции) дължим на себе си ясна концепция за правосъдието за деца, нов закон, специализация на съда. Само когато осъзнаем, че насилието не е чужд, а споделен проблем, ще можем да преминем от реакция при отделни инциденти към устойчиви действия това да не се случва.
През есента предстои излизането и на следваща част от изследването.
Данни може да намерите тук: Данни „Мълчанието след насилие“